Козунак

ЗА КРАТКА ВЕРСИЯ НА ТАЗИ РЕЦЕПТА НАТИСНЕТЕ ТУК.

В последната една седмица се чувствам много пролетно, вълнувам се от промените в природата, нямам търпение дърветата да се раззеленят. Това усещане обаче рязко изчезва всеки път, когато погледна през прозореца… Въпреки това съм си обещала да не позволявам на тази нелепа ситуация с времето да ме откъсне от чуруликащото ми настроение. Усилвам музиката, включвам фурната и с леки танцувални движения започвам да се движа из кухнята.

След малко повече от седмица предстои Великден. Този празник е особено специален за мен, защото непосредствено преди него всяка година започвам да се отърсвам от зимната си ленивост. Много повече се вълнувам като декорирам апартамента за Великден, отколкото за Коледа. Не, не съм от тези странни хора, които не обичат Коледа, просто ми е почти невъзможно да се насладя на каквото и да било през зимата. Но зимата е зад гърба ни (или поне силно се надявам..) и няма да й отделям повече внимание. За сметка на това мисля да се фокусирам върху най-хубавата част от Великден – КОЗУНАКЪТ! Ах, .. този пухкав, на конци, с хрупкава коричка и сладък пълнеж козунак.

Няколко дни преди и няколко след Великден имам усещането, че където и да отида мирише на козунаци. Не мога да реша дали ароматът на море или този на прясно изпечен козунак ми харесва повече .. Хмм, или пък просто решението е парче козунак докато се пека на плажа. 😉

 

Започнах да правя козунаци преди 3 години. Всяка година съм доволна от резултата, харесва се и от близките ми и приятели, но в същото време на мен сякаш нещо не ми достигаше. И така всяка една година аз сменях рецептата, експериментирах, докато сега гордо мога да ви споделя моята рецепта – победител в това толкова оспорвано и продължително състезание. Знам, че сигурно повечето от вас, които никога не сте правили козунак сте чували поне един път в живота си как е “много трудно да се направи козунак”. Ще ви помоля, след като сте готови да изпратите по един козунак и линк към тази рецепта на тези мили хора, които така несъзнателно са ви заблудили. 🙂

И без да си играя повече с търпението ви, ето и рецептата (посочените количества са за един голям козунак или два по-малки ):

Съставки:

• 3 яйца + 1 яйце за намазване отгоре
• 150 гр захар
• 225 мл прясно мляко
• 90 мл олио (или 45 гр разтопено масло и 45 мл олио)
• 10 гр суха мая
• 675 гр брашно
• лимонени и портокалови корички
• ванилия

Важно условие за хубав козунак е всичките съставки да са с изравнени температури. Аз ги изваждам от хладилника от предната вечер.

Първата стъпка е активирането на маята. За целта прясното мляко се стопля съвсем леко и към него се добавя маята заедно с 1 ч.л захар и 1 с.л брашно. Разбърква се добре и се покрива с чиста кърпа. Намерете топло място, където не става течение и оставете там тази смес, докато маята се събуди. Обикновено това отнема до 30 минути. Счупете в купа яйцата и ги разбъркайте заедно със захарта (не трябва да се бият, а само леко да се разбъркат). Изчакайте 5 минути, за да има време захарта да се разтвори и разбъркайте отново.

Захарта влияе много на тестото, което ще получите. Не бива да се прекалява с количеството й, защото тестото ще стане тежко и няма да се получат конци. Брашното се пресява в отделна купа и се прави кладенче в средата. Към него се добавят яйцата със захарта,шупналата мая, коричките от лимон и портокал, ванилията и половината от мазнината (маслото прави вкуса на козунака по-плътен, но след това изсъхва по-бързо, затова преценете кой от двата варианта за мазнина ще използвате). Всичко се разбърква добре до получаването на меко тесто.

Изкарвате тестото от купата и започвате да го месите на плота, като постепенно изливате по малко от останалата мазнина там и чрез месене я вкарвате в тестото. Това е втората важна стъпка за получаването на така наречените “конци”. При продължителното месене се активира глутенът, който въпреки, че напоследък е взет на мушка от много хора, е виновникът за любимото ни сладко и пухкаво тесто.

Това беше “най-трудната” част от рецептата. Оттук нататък има чакане, говорене на тестото 🙂 и нетърпеливо кръжене около фурната. Тестото се слага в чиста купа намазана тънко с олио, покрива се с чиста кърпа и се слага на онова топло място, където до преди малко е шупвала маята. И така докато удвои обема си – около 1 час.

През това време можете да си приготвите плънката. Аз съм доста претенциозна като става дума за козунаци и ги харесвам само с локум (по въможност с повечко), но ако вие не сте като мен можете да експериментирате с различни вкусове.

 

След като е минал вече един час и тестото е удвоило обема си го изкарвате от купата и започвате да го месите. Ако лепне на плота добавете съвсем малко мазнина. Отделете време за месенето, заслужава си.  Аз силно вярвам, че ако човек е с позитивни мисли докато готви, то храната, която излиза от ръцете му ще бъде с неповторим вкус, затова си мислете за нещо хубаво – за пролетта, за почивните дни, за времето със семейството .. 🙂

Оформяте тестото по ваш избор и го слагате във формата за около 30 минути да втаса в нея преди да се изпече. Аз всяка година правя най-обикновена плитка, защото ме мързи да си играя и нямам търпение просто вече да е готов козунакът.  Включете фурната на 170 градуса и след като загрее, намажете козунака с последното яйце и го поръсете обилно с кристална захар. Пече се около 1 час, но точното време зависи и от размера на самия козунак, така, че следете до суха клечка.

 

След като козунакът е изпечен, трябва да изстине добре. Колкото и да ви изкушава с апетитния си аромат и външен вид, бъдете търпеливи. Тестото е най-вкусно след като е напълно охладено.

Много се надявам повечето от вас да се престрашат и да опитат да си направят козунак у дома. Не само защото домашната храна е най-вкусна, но и защото според мен с всяка година цените на качествените козунаци, които предлагат пекарните, се вдигат твърде много.

 

Очаквам снимки и на вашите козунаци.

До скоро.

Let’s bake!