Торта “Гараш”

ЗА КРАТКА ВЕРСИЯ НА ТАЗИ РЕЦЕПТА НАТИСНЕТЕ ТУК.

“Време е да седна и да напиша най-накрая поста за тази седмица. Ейй, гледай каква хубава песен са пуснали по The Voice. Май забравих нещо да купя от магазина. Котка! Още една котка. Искам котка! Гладна съм! Мързи ме. Май ще си пусна една серия на “Приятели” и после ще си сготвя. Ей ама как съм гладна само..”

Може би сте виждали подобни несвързани мисли, шеговито описвайки как функционира женският мозък. Е, не знам за останалите жени, но моят работи точно така от време на време. И в момента точно е това “от време на време”..

Преди да направя блога имаше доста неща, които ме спираха във времето. Едно от основните беше писането. Знаех, че понякога вдъхновението ще ме напуска и ще седя пред празния лист на Word с часове. Този момент настъпи малко по-рано отколкото очаквах. Надявам се, че е някаква подранила пролетна умора . Това по-нагоре са само част от хаотичните мисли, които минават през главата ми именно в такава последователност през последните дни. Имах желание да си разчистя гардероба от неща, които не нося вече, да направя нещо като пролетно почистване, да изпробвам няколко нови рецепти, но … Вместо това седя и се взирам в една точка, опитвайки се да си събера мислите и да подредя думите, за да може да съм готова с поста в четвъртък. В допълнение, сякаш напук на самата мен си спомням за неща, които е трябвало да свърша предните дни, а съм забравила.

За малко щях да се изкуша отново да кача рецепта с плодове. Като отида в магазина и видя тези прекрасни ягоди, малини или боровинки и ми се иска да ги изкупя всичките. Харесвам ги не само заради неповторимите им вкусове, но и защото един десерт винаги ще изглежда добре, когато е декориран с пресни плодове. Но другото нещо, което обичам след плодовете, е разнообразието. И докато си приемах сутрешната си доза смях с Пабло Ескобар, ми дойде идеята да направя торта “Гараш”, което на мен ми се стори идеално, особено имайки предвид, че какаовият вкус в тази торта е горчиво-сладък досущ като хумора му.

Всички сме виждали и опитвали тази торта. Знаете как най-често я декорират в сладкарниците. Да завърша тортата по познатия начин с пръстен от натрошени орехи би означавало да се лиша от любимия ми етап от приготвянето на десерти, а именно – декорацията. Затова оставих вдъхновението ми да работи, измисляйки нещо красиво и в същото време напълно достъпно за направа у дома. И без да губя повече време ще премина към самата рецепта. Всъщност споменах ли, че в състава на тази торта влизат само 5 съставки? (е, ако броите черния и млечния шоколад като две отделни съставки, тогава значи са 6, но и това е доста малко според мен). И ако това не е причина да опитате да направите тази рецепта у дома, не знам кое би било.

Започваме с шоколадовия ганаш, защото на него ще му трябва известно време да стегне.

За шоколадовия ганаш:

• 300 мл течна сладкарска сметана
• 360 гр черен шоколад

Тази стъпка е много лесна и вярвам, че няма какво да се обърка. Натрошавате шоколада и след това го наситнявате с нож. След това слагате сметаната на котлона да се загрее. Не бива да я оставяте да завира. Малко преди да заври я свалете от котлона и залейте с нея вече натрошения шоколад. Изчакайте 2-3 минути, за да може добре да се разтопи и с помощта на тел разбъркайте до получаването на хомогенна смес. След това я оставете в хладилника за 1 час.

През това време можете да направите ореховите платки. Ето и какво ще ви трябва за тях.

За ореховите платки:

• 5 бр. белтъци
• 125 гр. захар
• 240 гр. орехи

Загрявате фурната на 180 градуса. Изсипвате белтъците в голяма купа и започвате да ги разбивате, като постепенно към тях добавяте захарта. Важно е да не я добавите наведнъж, защото белтъците ще “паднат”. Когато са разбити на сняг, към тях се добавят предварително почистените и фино смлени орехи. Разбърквате внимателно с шпатула. Тук отново използвам така любимия ми ринг без дъно. Застилам тава с хартия за печене и слагам ринга с диаметър 22 см. Получената белтъчена смес разделям на 4 равни части. Изсипвате една част вътре в ринга и заглаждате с лъжица. Пече се около 10-12 минути в зависимост от мощността на фурната ви, така че бих препоръчала да хвърляте по едно око. Редувате така за всичките 4 платки. В момента на изкарването им от фурната изглеждат по-дебели отколкото трябва. Необходими са им няколко минути, за да се охладят и да спаднат леко до финалната си дебелина, която трябва да е около 5 мм.

Когато платките ви са напълно охладени е време да сглобите тортата. Вече стегналият ганаш също се разделя на 4 равни части и започвате да редите – платка, ганаш, платка, ганаш. Последната четвърта част на ганаша е за измазване на тортата отгоре и отстрани. Когато сте готови я сложете в хладилника за 1 час да стегне добре.

И сега вече може да пристъпим към любимата ми част от всеки един десерт. Опитвам се всяка торта или сладкиш, който правя да има различен завършек независимо колко пъти съм го приготвяла преди. Както споменах по-рано, за тази торта се опитах да избягам от познатия й вид. За целта разтопих един млечен шоколад и го залях върху тортата. Оставих част от него да се стече по страните й. През това време разтопих 1 ред черен шоколад и го изсипах в еднократен пош, като с хаотични движения направих тези кръгове. Ако нямате пош можете да използвате торбичка за сандвичи, като просто пробиете единия ъгъл. За финал сложих малки цветенца и шоколадови капки, които поръсих със сладкарски брокат.

Това е моето предложение за десерт тази седмица. Добре познатата торта “Гараш”, но “облечена” по последен писък на модата. 😉

Word ми показва, че съм написала 900 думи до момента, което е приемливо да речем, латето в чашата ми е на привършване и вече мисля за обяд. Време е да хапна и да гледам за пореден път как Рос казва: “ WE WERE ON A BREAK!”. Много се надявам и вие да сте фенове на сериала, защото първо това би означавало, че от сега ви харесвам, дори и да не ви познавам, и второ, това, което пиша в момента няма да има същия ефект.

След това мисля да се гмурна в гардероба ми и да се опитам да го разчистя. Стискайте палци да не се удавя само..

Чао и до скоро!

Let’s bake!