Тарт с маскарпоне и смокини

ЗА КРАТКА ВЕРСИЯ НА ТАЗИ РЕЦЕПТА НАТИСНЕТЕ ТУК.

Днес осъзнах, че последната качена рецепта е от преди 3 седмици. Именно затова се надявам днешният пост да е бил очакван и да ви зарадва. Без да имах намерение да си давам почивка от блога и десертите, отчасти се получи именно така. Август месец беше наситен с емоции и ще остави ярка следа в мен, но мина по-бързо и от падаща звезда.

Постът от миналата седмица за Хърватска успя да достигне до повече от вас, което много ме зарадва и мисля, че беше точно това, от което имах нужда, за да се мотивирам и да монтирам най-накрая видео от пътуването до Занзибар. И да, знам, че от тогава до сега минаха цели 9 месеца, както се казва – бебета се раждат за това време, а аз едно видео не седнах да сглобя, но обещавам това да е единственият такъв случай. 🙂 Знам, че има много хубави кадри от тогава, които ми се иска да ви покажа, макар и със закъснение. Тогава все още нямахме дрон, затова за съжаление няма да мога да включа панорамни кадри, но какво да се прави.

Нека се върнем, обаче към кулинарията. Както в последните няколко рецепти, така и днес, рецептата ще влезе в графата: “Бързо, лесно, вкусно.” Знам, че в момента всеки човек се опитва да си открадне колкото може повече последни слънчеви лъчи и часове прекарани до морето, затова нямам никакво намерение да ви отегчавам с дълги рецепти, които по това време няма и да се захванете да приготвяте. Но когато градусите паднат, климатиците се включат да духат топло и няма нищо по-хубаво от това човек да си остане  вкъщи през свободното време, точно тогава обещавам да ви предизвикам с рецепти, заради които ще трябва да прекарате повече време в кухнята. 🙂

Чудя се колко от вас обичат смокини? Не бих казала, че ми бяха любими като дете. Не малко пъти попадах тогава и на все още зелени смокини, от които ми изтръпваше езика. После, обаче се научих как да ги разпознавам и се превърнаха в един от най-любимите ми плодове. Жалко само, че могат да се намерят за много кратко време на пазара и че не са издръжливи. Има един много любопитен факт за смокините, който не е особено популярен. Смокините са обърнати цветя и като такива те трябва да бъдат опрашени. За да се случи това, обаче за всяка една смокиня, една оса губи живота си. Тя остава вътре в смокинята и специални ензими я превръщат в протеини. Надявам се това да не ви откаже да консумирате този прекрасен плод. 🙂

И така, сега по същество за днешната рецепта. Вече съм ви показвала няколко вида тартове и днес тази графа ще се увеличи с още един брой. Тартовете са прекрасен десерт, защото се прави бързо и има много място за въображение. Ето и съставките на днешния тарт:

За основата:

• 100 гр фино смлени сурови орехи
• 200 гр бисквити
• 90 гр разтопено масло

Маслото се разтопява и се оставя на страна да се охлади леко. През това време трябва да смелите бисквитите и орехите. Аз първо нарязах орехите, за да може после добре да се смелят, защото в противен случай чопърът ми ги прави на паста. Разбира се, ако вие нямате подобен проблем с вашия чопър можете да пропуснете частта с рязането. Накрая смесвате трите съставки и ги разбърквате добре докато не получите мокра хомогенна смес. Изсипвате я във форма за тарт (най-добре с падащо дъно), заравнявате я с лъжица или с ръце и накрая я слагате в хладилника за половин час да стегне. Моята форма е с диаметър 20 см и ви препоръчвам да използвате и вие форма с подобен размер, защото ако е много по-голяма, основата ви ще се получи твърде тънка и няма да се усеща, а повярвайте ми, искате да се усеща. 🙂

За крема:

• 250 гр маскарпоне
• 100 мл течна сладкарска сметана
• 2 с.л мед

Сметаната се избива до твърди връхчета. След това се смесва заедно с маскарпонето и медът до получаването на хомогенна смес. В съставките няма ванилия, защото медът е много ароматна съставка, която придава не само сладост на сместа, но и определен аромат според вида си.

Изсипвате сместа в стегналата основа и заравнявате с лъжица. Оставете я да стегне за около 30 мин в хладилника.

Финалната стъпка е да добавите смокините. Няма да ви давам количество, защото може да решите да сложите по-малко или повече. Както виждате от снимките, те нямат никаква обработка, освен това, че са измити и нарязани. Преди сервиране на тарта, може да полеете с тънка струя мед повече ефект.

Надявам се завръщането към кулинарната част на блога да ви е харесала. Аз отивам да мисля с какво да ви изненадам следващата седмица. От мен хубав уикенд и не забравяйте да се обичате.

До скоро!

Let’s bake!