Време за подготовка:

Време за готвене:

Време за охлаждане:

Порции:

ЗА КРАТКА ВЕРСИЯ НА ТАЗИ РЕЦЕПТА НАТИСНЕТЕ ТУК.

Лятото е сезонът на банските и сандалите. Не и тази година. Поне не засега. Ако искате да сте в крак с модата или по-скоро с времето навън, си пригответе шлифер и гумени ботуши. Всяка година зимата ни изненадва януари месец, а тази година и есента успя да ни изненада през юни. После защо не обичам изненадите … Единственото хубаво, което аз лично мога да видя в ситуацията е това, че ми остана повече време да наваксам с работата за блога. Това разбира се не означава, че пак не пиша поста в последния момент. 🙂

Днешната рецепта е много бърза, така че ако навън времето ненадейно се оправи, да можете да я завършите за броени минути и да отскочите до плажа. Като споменах за плажа, след непрестанното ми оплакване в рамките на последните два поста, че още не съм успяла да стигна до там, искам да се похваля, че най-накрая го направих миналия уикенд. Потопих си пръстите на краката във водата, която се оказа твърде студена за мен и си направих две снимки с новия бански. Това брои ли се за първа баня?

Подготовката за този десерт отведе мен и Иван до едно поле с лавандула. От години го слушам как се смее на всички хора, които спират по лилавите полета за снимки през лятото и тази година и ние двамата се включихме в това число. Беше доста забавно като изключим пчелите, които ме караха да изтръпвам от страх. Въпреки това обаче успяхме да направи малко снимки и да наберем лавандула. Букетът, който събрах беше повече от това, което ми трябваше за рецептата, затова остатъка го сложих във ваза на масата в трапезарията. По-приятен ароматизатор не сме имали у дома.

Панакотата се смята за един от най-лесните десерти, даже да не кажа и най-лесният. Като за много други, така и за него има спорове точно от къде е произлязъл. Повечето хора го познават като италиански десерт, но съществува и информация, че е измислен от неизвестна дама с унгарски корени. Аз лично не мога да гарантирам за произхода му, но мога за вкуса му.

Формичките, които аз използвах за панакотата са силиконови и са купувани от Лидл. Имат форма на мини кексчета, което на мен много ми допадна. Имат и дупка в средата където могат да се запълнят със сладко или пресни плодове. Ако нямате малки силиконови формички, можете спокойно да използвате и метални.

Съставки:

300 мл течна сладкарска сметана
70 мл прясно мляко
40 гр захар
5 гр желатин
ванилия
10 стръка лавандула
къпини

От това количество на съставките аз получих 6 броя, всеки по 70 грама. На вид изглеждат малки, но са достатъчни за една порция, тъй като този десерт макар и да няма вид на такъв, е доста тежък.

Ако използвате натурален продукт за ароматизиране като ванилова шушулка или лавандула трябва да ги сложите в началото, за да може при загряване на сместа, да отделят ароматите си. Ако използвате есенции се добавят след като махнете сместа от котлона.

Сметаната, млякото, захарта и лавандулата се слагат в касерола на среден огън. Разбъркват се от време на време, докато сместа не заври. Изтегля се от котлона и се прекарва през цедка, за да се отстрани лавандулата. Желатинът се слага в малка чаша за еспресо, добавя му се 2 с.л вода, разбърква се и се оставя да набъбне за около 1 минута. След това се разтапя в микровълновата за не повече от 10-15 секунди, за да не кипне. Когато е готов се добавя към останалата смес. Разбърква се добре и се оставя да се охлади напълно на стайна температура.

През това време можете да си приготвите сладкото с къпини. Панакотата е със сравнително неутрален вкус, затова е добре да се гарнира с плодове например. Аз лично обичам да имам две структури на плода, а именно под формата на бързо сладко, за което вече няколко пъти съм ви споменавала в други рецепти, и като пресни плодове.

Една шепа къпини се смесват заедно с 1 с.л захар и 1 с.л сок от лимон. Загряват се на котлона докато си пуснат соковете и след това се оставят да се охладят напълно. Много е важно да не ги добавяте към панакотата докато са топли, защото ще я разтопят и ще си изгуби формата.

След като панакотата е напълно изстинала я премествате във формичките и я слагате в хладилника да стегне. Това може да отнеме около 2 часа. За сервирането трябва да сложите всяка формичка в купа с гореща вода за 30 секунди, за да разтопи страните и така да изкарате десерта. Отгоре се слагат 1-2 лъжици от бързото сладко, както и няколко пресни къпини, можете да гарнирате с корички от лимон и стръкове лавандула.

В повечето ресторанти желират твърде много по мое мнение панакотата. При силното желиране се губят част от вкусовите качества на продуктите, както и структурата е коренно различна. При това количество на съставките ще получите един стабилен и стегнат десерт, който обаче ще е запазил кремообразната си структура.

Надявам се предложението ми за тази седмица да ви е харесало. За другата съм ви приготвила рецепта за торта, тъй като отдавна съм качвала такава. Както обикновено обаче ще ви оставя да се почудите каква ли ще е тя. 🙂